История

По-важни исторически събития и дати – 1511 г. – на острова проникват португалци; 1598 г. – острова е завзет от холандци; 1735 г. – Франция владее острова и основават Порт Луи; 1810 г. – Мавриций става владение на Великобритания, 1835 г. – отмяна на робството; 12 март 1968 г. – провъзгласена независимостта на държавата в състава на Британската общност; 1992 г. – страната става република.

За първи път о. Мавриций е забелязан от арабски мореплаватели някъде около IX в. По това време той е ненаселен и покрит с гъста гора. Нито арабите, нито открилите го през 1505 г. португалци обаче имат желание да се заселят на него. Това правят холандците, които установяват контрол над острова през 1598 г. Те дават и днешното му име, като го кръщават на Принца на Холандия – Мориц ван Насау. През 1710 г. холандците напускат острова, но за съжаление техният престой има тежки последствия върху ендемичната местна флора и фауна. По това време изчезва легендарната птица Додо (от сем. гълъбови, висока над 1 м.), заради прекомерен лов, а някога широко разпространеното черно абаносово дърво е изправено през същата опасност в резултат на прекомерен дърводобив. След холандците на острова пристигат французите, които основават Порт Луи през 1735 г. на северозападния бряг на о. Мавриций. Той е изпълнявал ролята на транзитен пункт за корабите, които се нуждаели от попълване на припасите преди да продължат пътя си за Индия. По-късно пристанището става част от създадената тук през 1810 г. английска колония. След отмяната на търговията с роби през 1834 г. англичаните докарват тук китайски и индийски работници, обвързани със заробващи договори. Техните потомци са по-голямата част от населението на острова и допринасят за разнообразните културни и кулинарни влияния, които се забелязват и днес. До 1968 г., когато островът придобива своята независимост, той е под управлението на Великобритания.

Историята на остров Мавриций е история на европейските колконизаторски завоевания. Първи са поругалските мореплаватели, през 1507 г. Те му дават името “Остров Лебед”, както тогава наричат изчезнали вече птици, приличащи на лебеди. Корабите на Остиндийската компания пристигат тук сто години по-късно.

Холандците дават името на острова Мавриций в чест на губернатора Мориц фон Насау. След интензивна експлоатация на огромните гори от абанос, през 1970 г. холандците напускат.
Пет години по-късно островът влиза във владение на французите, които възнамеряват да открият тук база за борба с пиратите в Индийския океан. За французите Мавриций се превръща в “Островът на Франция” (“ile de France”).Под тяхно командване хиляди роби отглеждат захарна тръстика. Робството е окончателно премахнато едва през британския период – 1935 г. Островът получава независимост в рамките на британската общност през 1968 г.

Остров Мавриций става известен благодарение на една пощенска марка, за която мечтае всеки филателист в света.Марката “Синият Мавриций” е издадена в бившата британска колония през 1847 г. До днес са запазени само 12 екземпляра, оценявани от колекционерите като най-ценните марки в света.Славата им се дължи на грешка на гравьора.Докато гравира плаките, пред очите на Йозеф Барнар се намира надписът от сградата на пощата. Затова вместо думите “Пощенските разходи платени” (Post paid), използвани при доставка на кореспонденция, надписва “Поща” (Post Office). Днес жителите на острова са благодарни на разсеяния гравьор. Благодарение на него марките с лика на британската кралица Виктория правят острова известен.
Красотата на този малък остров, намиращ се край източните брегове на Африка в Индийския океан, е описана от известни писатели като Шарл Бодлер и Марк Твен. Последният казва, че Бог е създал в Мавриций втори Рай.